Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати - типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал:
- Ну, что же? Араб не видел?
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже.
- Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш.
- Да, вярно е, аз съм диригент.
- А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате.
Диригентът много се зарадвал и казал:
- Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят.
- Аа, не може бате, нема време, утре почваш!