Умрял Любо Пенев един ден и тръгнал към рая. Стигнал той до райската врата и почукал. Свети Петър отворил и попитал:
- Кой си ти бе?
- Как кой? Любо Пенев, номер 9.... на който не му изнася да духа супата!
- Не може да си Любо Пенев, щом още от първия път улучи вратата!!!
Навръх Коледа едно малко момиченце се загубило в мразовитата, тъмна гора.
Но, разбира се, както всяка коледна приказка, и тази има щастлив край - никой не разбрал, и коледният празник в селото си продължил необезпокояван.