Веднъж отивам в един бар и по едно време усещам, че ми се пърди, и то много сериозно. За щастие музиката беше доста силна и ми хрумна да пускам леки пръцвания в такт с музиката, така, че да не се чуе. И така 2-3 песни, обикалям по бара, докато ми олекне. След 3-тата песен обаче усещам, че всички ме гледат странно с леко отвращение в погледа. В това момент осъзнавам, че все още съм със слушалките на айпода в ушите!
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…