Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява:
- Седя си аз, в парка на една пейка, и до мен сяда един младеж. Почва да ми хвърля закачливи погледи, примъква се към мен, пуска ми ръка, почва да ми шепне нежно, казва че ме обича, посяга да ми разкопчае блузката. И аз стоя, какво да правя, от толкова години не съм била с мъж. А, той изведнъж става и казва:
- Честит първи април!
- Е, как да не го застрелям?