Сряда, 26 август 2026 | Кърджали Незначителна облачност 34°
Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба. "Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание." "Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея." "Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!" Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка. Ето така седят нещата, господин съдия...
Деца 4,091 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Скъпа, от какво ухаеш толкова хубаво? - От парфюма, който вчера ми подари! - Не съм ти подарявал парфюм! - Подарил си! Виж си портфейла! Три приятелки завършили училище. Разделяли се, а искали да поддържат връзка; решили да си пишат писма; ако пишат за секс вместо това да използват "ядем картошки". След половин година първата писала - омъжих се за директор; имаме кола, къща, вила, ходим на почивка в чужбина, ала ядем веднаж в месеца картошки. Втората писала: омъжих се за инженерче , имаме къща и кола , ядем два пъти в месеца картошки. Третата писала на другите две: омъжих се за студент: мизерия, живеем в кучешка колиба, нямаме удоволствия, всеки ден ядем картошки, а като свърши яденето единия облизва лъжицата, а другия - паницата. Един ловец тръгнал на лов за глигани през забранения сезон. Гръмнал той едно малко прасенце и го метнал на гръб. Тъкмо се връща, обаче, и го хванал горският: - Къде си тръгнал? - А, ми за гъби, за гъби. - К’ви гъби бе, къв е тоз’ глиган на гърба ти? - Къде? На гърба ми? Ах, гад мръсна, кога успя да ме полази... Писмо до Google Inc. Уважаеми Гугъл, моля, спрете да се държите като жена ми: позволете ми да си завършвам сам фразите, вместо да ми подсказвате как да завършат. През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. - Уважаеми - казва бедуинът - не ти ли е горещо? - Не - отговаря мотоциклетистът - Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. - Наистина ли? - удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: - Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Реклама — Зона 3 (728x90)