Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното:
- Дай я, дай я веднага!
Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце:
- А да, да, баничката, ето я!
Уточняващ глас:
- Хартията бе, хартията!
Нане стои на гроба на Пена и плаче. Идва Вуте и му казва:
- Какво правиш, Нане?
- Плача на гроба на Пена!
- Ама това не е гроба на Пена.
- Аз се чудя защо плача от часове и не ми е мъчно...