Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
- Обичам понеделник! Защото след него идва вторник, а после и петък не е далеч.
Бисери 3,378 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една жена си хванала съседът за любовник. За да не ги хване съпругът й, те решили да пробият една дупка в стената между спалните и така да си вършат работата. Прибира се вечерта съпругът. Лягат си. Той заспива, а по едно време се събужда от стоновете на жена си. - Кво правиш, ма? - Абе нищо, нищо, спи си ти. Тука има една дупка в стената и от нея полъхва ветрец, който ми действа много приятно, та затова си пъшкам. - Я, дай да си сменим местата, че няма да ме оставиш цяла нощ да спя с твоето пъшкане - наредил мъжът. Разменили си местата, мъжът легнал с гръб към дупката и заспал. След известно време скача с ококорени очи: - Ти,на това ветрец ли му викаш, ма? Това си е цял ураган, чак гащите в задника ми издуха. В съда: - Обвиняеми, защо убихте жена си с 5 истрела? - Шестият патрон засече. Срещат се двама набори на по 85г. служели казармата заедно и единият казва: - А, бе, Пешооо ... спомняш ли си, че навремето, когато карахме казармата ни слагаха бром в храната (слага се, за да не стават пишките на войниците толкова често)? А другият: - Ама това не е вярно ... слага ли ни бром в храната ... как пък не ? - Вярно е , бе ... как да не е вярно ... почна да ме хваща вече ... Един строител отишъл при една жена да и направи ремонт. И жената започнала да обяснява: - Това е кухнята и искам да бъде жълта, ама не точно жълто а около жълтото. Това е спалнята и искам да бъде розова, ама не точно розава а около розовото. Хола - син, ама не точно. Тогава строителя я прекъснал и попитал: - А мога ли да те е. а отзад, ама не точно а около. На 15ти септември, в кварталната книжарница царяло оживление, първолаците и родителите им радостно купували нещата необходими за училище. Но цял ден пред книжарничката стояло едно дете, което гледало с тъжен поглед витрината на магазина, детето било с фланелка на Левски, разбира се 9ти номер, на гърба му пишело "Гонзо". В края на деня продавачът се смилил над бедното дете и го поканил в магазина да си избере каквото иска като подарък за първия учебен ден, дали флумастри, боички, книжки за оцветяване, каквото пожелае. Детенцето, което било по-мургаво от децата които преди него били в магазина с влажен поглед и треперещи ръчички посочило какво иска: - Едно лепилце, моля.