Решил Иля Муромец да убие Кашчей Безсмъртни. Отишъл пред пещерата му, извадил меча си и започнал да вика:
- Излез, Кашчей, излез, страхливецо, излез, задник такъв, нещастно влечуго, гущер, нищожество!
Викал, викал, но Кашчей не се появил и Иля си тръгнал. След малко Кашчей излязъл от пещерата, и, бършейки потта от челото си, казал:
- Може да съм всякакъв, обаче съм жив!
Когато старата година си отива,
а новата в дванайсет се роди,
желая ти от все сърце да си щастлива!
И нека в тази нощ красива
се сбъднат всички твои хубави мечти!