Четвъртък, 17 септември 2026
|
Кърджали
12°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Историята ни учи, че човек не се учи от историята. Георг Фридрих Хегел.
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина)
Бисери
03.10.2017
3,727 прегледа
Следващ →
Още вицове
Марсилски безработни разговарят: - Мой познат се опита да конструира нов автомобил. Взе гуми от "Рено, карбуратор от "Пежо", резервоар от "Фиат", амортисьори от "Ситроен"... - И какво получи накрая? - Пет години строг затвор.
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Любовникът бързо избягва през терасата, като успява в бързината на голо да облече само шлифера си. Качва се той в един автобус. В него пътува един мъж, който като го вижда по шлифер, започва силно да се смее. - Какво се смееш, бе? Не си ли виждал гол мъж по шлифер? - Виждал съм, ама мъдо закопчано вместо копче не бях виждал!
Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика: -Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището. Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички. На другия ден ни спира една жена и ни казва: -Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили! Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
Казах на ракията "НЕ!", но тя не иска да слуша.
Аврам помолил Сара да му се отдаде. - Добре, но както винаги! - казала Сара. - Как, десет пъти за нощ?! - Не по-малко. - Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост. - Тогава няма за какво да говорим… - Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ. - Това си е твой проблем. Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път… Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак. - Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам! - Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…