Имало едно време един богаташ.Той имал еднин магазин,но понеже бил твърде тесен, но висок той си поставял всичката стока на високото и с една висока стълба се качвал до нея и така с всеки един клиент.Работният му ден минавал твърде тежко.Едни ден идват 3 деца.Първото казва,че иска 5 бонбона от най-сладките.Магазинера се качва нагоре взима боркана с бонбоните и дава желаната броика на момченцето.Качва се по стълбата и и оставя буркана.Слиза и започва да обслужва вторият си клиент,но преди да върне буркана пита третото дете:
-И ти ли ще искаш като тях?
Детедо твърдо казва,че не е така.Човека се качва оставя стоката и пита детето какво ше желае.То казва,че иска от същите бонбоми като тях само че три. :))))
Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.