Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Любими Герои 2,515 прегледа
Следващ →

Още вицове

Покрай отложения концерт на Pink се сетих за един истински случай. През деветдесетте години "Джипси кингс" ще имат концерт в София. Концертът трябва да е в неделя. Понеделник вестник "Новинар" излиза със статия как грандиозно е минал концерта, как "мургави съграждани затруднявали полицията" и други подробности. Всичко е ок, само дето концертът беше отложен за понеделник вечерта понеже неделята заваля дъжд. На изпит по икономика красива студентка говори за теориите на Адам Смит, но нито веднъж не споменава името му. Разнеженият преподавател се опитва тактично да й подсказва: - И така колежке, как е малкото име на Смит? Мълчание - Спомнете си как се казваше първият мъж колежке! - втори път подсказва преподавателят. - Жоро! - срамежливо отговаря студентката. При мъжките елени, колкото са по-големи и кичести рогата, толкова по-привлекателен е мъжкия. При хората, колкото са по-големи рогата, толкова по-привлекателна е женската! Деца обсъждат на улицата как са се появили на този свят: - А мен щъркела ме е донесъл... - А мен мама ме е купила от магазина... - А мен са ме намерили в градината... Момиченце с въженце : - Да, бе да! Изглежда на нашата улица никой не се е/бе! Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина... - А тогава какво сте правили? - Живеехме, детето ми, живеехме...