Четвъртък, 27 август 2026
|
Кърджали
23°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- По какво си приличат късоглед гинеколог и куче? - По мокрия нос!
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Мнозинството българи могат да плуват кучешката. В общи линии, какъвто живота, такова и плуването.
Бисери
03.10.2017
3,122 прегледа
Следващ →
Още вицове
Идва миг, в който разбираш, че всичко, което си смятал за даденост, е вече безвъзвратно изгубено, а всичко, което искаш, може никога да не бъде твое, защото си изгубил способността си да преценяваш, кое е истински ценно. Не чакай благоприятния момент, създай го!
Обява: Управата Ви информира, че на изхода на гробището работи фонтан. Желаещите могат да хвърлят монета.
Мутра пука гума на чисто новото си BMW. Слиза да я сменя. В същото време минава циганин на колело: - Шшш, бате! К`во прайш, ве? - Смъквам гумата. Циганинът слязъл от колелото, отишъл пред колата и баааам - предното стъкло с лакът. - Аз пък ще смъкна касетофона!
Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката и ..мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава един час в абсолютна тишина. Клинетът мълчаливо става, остава 50 долара и сбогувайки се си тръгва. На следващия ден ситуацията се повтаря. И така още няколко пъти. Накрая психоаналитукът не издържал и пита: - А все пак не искате ли нещо да ме попитате? Клиентът радостно: - Може ли? - Разбира се! - Не ви ли трябва съдружник?
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!