Една вечер се прибирам с гаджето, качваме се автобуса - яка блъсканица. Стоим лице в лице, натиснати един в друг, нежно я погалвам по бедрото, а на лицето й никаква емоция. Почвам да се притеснявам, нещо не е наред, питам я:
- Приятно ли ти е?
Тя ме гледа учудено, а отстрани се чува плах женски глас:
- На мен ми е приятно.
- Докторе, мъжът ми има сериозно заболяване. Понякога му говоря нещо с часове, а после се оказва, че не е чул нито дума.
- Това не е заболяване, госпожо, това е Божи дар!