Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Кацнали комари на един трън. Видели светулка и решили да я оправят. Главатарят рекъл:
- Аз съм пръв, после сте вие!
И отлетял. След малко се върнал с целия опърлен. Другите го попитали какво е станало, а той отвърнал:
- Маани, мани! Това било фаса на горския!