Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:
- Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?
- Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Срещат се двама:
- Как е?
- Тъщата умря. Падна в кладенеца.
- Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът.
- Да, мъка беше...едва успях да го допълня, докато жената се върне от работа.