Вицет — Кърджали

Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока: - Може ли да вървя с вас? - Да - казва мъжът. За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор: - А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище? - Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.

Други 03.10.2017 2,775 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Вие и друг път сте посещавали нашия бръснарски салон? - О не, тези белези по лицето ми са от войната! - Защо плачеш? - попитал един минувач дете, което плачело на централната улица. - Мама ми даде левче, а аз го изгубих. - Ето ти левче, недей плака. Детето взело левчето и заплакало още по-силно. - Защо плачеш пак? - Защото, ако не бях си изгубила левчето, сега щях да имам две левчета... - Вчера началника ме наказа, защото съм ходил на мач в работно време! - А той от къде е разбрал? - Беше до мене на трибуната. Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година… - Как можахте да се напиете така? - Попаднах в лоша компания. Бяхме четирима души. Аз имах бутилка водка, а останалите не искаха да пият.