Карал си един човек каруцата с коня по пътя, а до каруцата си вървяло вярното му куче и изведнъж конят спрял, обърнал глава към него и му казал:
- Оф, много се уморих. Айде да спреме да починеме малко.
- Ааа . . . Говорящ кон - казал човекът и побягнал с всички сили. Кучето също побягнало с него. Спрели се чак, когато стигнали до къщата. Човекът се облегнал на касата на вратата да си вземе въздух, а кучето вдигнало към него глава и казало:
- А, бе тоя кон как ни изплаши, а . . .
Малкото зайче било вече достатъчно голямо и бащата заек решил да го "светне" за някои неща в живота .
Завел го на една поляна, където имало три зайкини и му казал :
- Стой в края на поляната и виж какво ще направя !
Отишъл той в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сине какво направих ?
- Абе видях тате, ама ако може още веднъж ми покажи.
- Добре сине, стой и гледай внимателно!
Отишъл пак в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три ... оп ... и пак ги "наредил" и трите . Върнал се при сина си.
- Видя ли сега сине?
- Видях татко.
- Добре тогава . Сега ти го направи!
Отишъл малкият-голям заек в другия край на поляната, засилил се и ... едно, две, три, четири ... оп ... тате ... извинявай.