Семейство Каръкови празнуват Коледа. Всички са се събрали пред празничната трапеза.
Майката отишла да види как е пуйката, отворила газовата фурна и бум... експлозия. Мъжът хукнал да види какво става. Жена му била с бухнала коса, цялата черна, но жива. Той се успокоил и казал:
- Нищо жено, цяла си, това е важното. Ще поръчаме храна.
Тръгнали към масата, но се подхлъзнали върху пуйката и паднали лошо. Решили дъщерята да се обади по телефона. Тя се затичала към телефона, но се спънала в телефонния кабел и си навехнала ръката. Изпотрошени, семейство Каръкови се събрали на масата. През това време се звъннало на вратата. Чул се гласът на разносвача на храна:
- Поръчката!
В този миг всички погледнали към малкия син Петърчо. Той се изправил и казал:
- Еб*л съм го, нека си звъни!
Вървял си един вълк из гората. По едно време чул вой. Ориентирал се по звука и право там. Какво да види? Едно полицейско куче се хванало в капан и надава оглушителният вой.
- Брато, к’во стана? - заинтересувал се вълкът
- Ау-у-у-у-у! Не виждаш ли! А-у-у-у-у-у...
- Брато! Спасението е само едно - пригризваш крака... иначе няма оттърване...
Минал вълкът след около два часа и какво да чуе? Пак онзи същият вой. Отива пак там и...
- Ау-у-у-у-у! Брато! И трите крака пригризах и няма измъкване...