По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
Баща и син отишли за риба. Ама нещо рибата не кълвяла на червеите и бащата почнал да се нервира. По едно време питал сина:
- Къде са бисквитите дето ти ги даде майка ти, да пробваме с тях - може на тях да кълве.
- Аз... тате, изядох ги...
Минало още малко време, рибата все така не кълвяла, и бащата попитал:
- Дай малко салам от сандвичите дето майка ти ги приготви.
- Съжалявам тате, ама... и тях ги изядох...
Примирил се бащата и продължил да хвърля на червеи. Но минали само няколко минути, след което бащата просто не издържал и рекъл:
- Синко, я вземи да изядеш поне и червеите и да си ходим...