Иванчо отива в пустинята... Изведнъж вътрешният му глас казва:
- Иванее, копай, тук има злато!!!
Копал, копал Иванчо... няма злато...
След малко вътрешният глас отново казва:
- Копай, тук има злато!!!
Пак нищо нямаа...?! Така няколко пъти и нищо...
Накрая вътрешният глас отново казва на Иванчо:
- Копай, тук има злато!!!
Иванчо копал копал и накрая намерил много злато... В тозии момент вътрешният му глас учудващо отвърнал:
- А...?!
Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.