Един папагал много обичал да пие ракия‚ затова стопанинът му го заплашил‚ че ако пийне още една глътка‚ ще му отреже перата на главата. Папагалът обаче не издържал и пийнал‚ а човекът изпълнил заканата си и му отрязал перата. Един ден стопанинът поканил гости вкъщи и когато те дошли‚ папагалът завикал:
- Плешивите насам! Плешивите насам!
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.