Вицет — Кърджали

Младеж влиза в църквата да се изповяда: - Грешен съм, отче. - С коя сгреши, сине мой? - Не мога да и кажа името. - С жената на кмета или с жената на градския съдия? - Не, не с тях. - А може би с жената на пощальона? И с нея нашите мъже правят грешки. - Не, и с нея не съм. - Щом не казваш имена, няма да мога да ти опростя греховете. Младежът излязъл от църквата и приятелите му веднага го наобиколили: - Какво стана? - Не ми опрости греховете, но научих няколко адреса на лесни мацки.

Разни 03.10.2017 2,021 прегледа

Следващ →

Още вицове

Дете с майка си минава прокрай публичено дом. - Мамо, мамо, какво продават тук? -попитало детето. Майката се смутила и отгововила: - Щастие мама, продават щастие на мъжете. - Мамо, мамо, купи ми щастие моля те моля те моля те! Какво да прави майката, дала му 2 лева и със свито сърце го пуснала да влезе в бардака. Вътре, в салона наредени всичките момичета + мадам. Момченцето влязло, дало двата лева на първата кака и казало: - Искам да си купя щастие! Притеснили се момичетата - какво да го правят това дете. Една от тях отишла до кухнята и му намазала една филия с мед и масло. Момченцето излапало филията, но не си тръгва. Гледали го гледали - намазали му още една филия с масло. То и нея изяло и още стои. Намазали му трета филия, но тя вече му дошла много и хлапето само изяло меда и маслото. Излязло навън щастливо, а майка му притеснена го пита. - Е, как е мама? - Ааа, екстра, две опрасках и една излизах! Знаете ли, че употребата на ракия в България е два пъти повече от нейното производство? Майката пее приспивна песен на Иванчо, а той я пита: - Мамо, може ли вече да спя или ще пееш още? Иванчо повозил Марийка на рамката на велосипеда си. След като слязла, Марийка му казала: - Иванчо, Иванчо... Не видя ли че съм без гащички, докато се возех. - Марийке, Марийке... А ти не видя ли, че велосипедът е без рамка и те возих на Кура си!!! Зелена, тучна ливада. Три бика си пасат кротко, кротко. В далечината се появяват три кравички. Най-младият бик ги зърва веднага, подскача и хуква към тях, като подканя приятелите си: - Бързо, бързо, да изтичаме да ги опънем... Средният поклаща глава и наставнически отвръща: - Споко пич, пасейки, пасейки, ще стигнем до тях и пак ще ги опънем... А най-старият се обажда: - На когото му трябвам, сам ще ме намери...