Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка.
- Трябва да нахраним тези, които са гладни! - настоятелно повтаря пасторът.
- Добре де, добре - недоволства един от селяните, - ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?