Пред св. Петър се изправят двама души - шофьор и свещеник. Шофьорът е приет с най-големи почести, а на свещеника не обръщат почти никакво внимание. Той възмутено пита св. Петър:
- Защо не приемате и мен с почести? Целият си живот съм отдал на Господ и на религията, а този шофьор едва ли е стъпвал в черква!
- Да, но на твоите проповеди всички спяха, а когато той караше автобуса, всички се молеха.
"Скъпа! За теб съм говов на всичко: да преплувам океана, да скоча в пропаст!
Знай, че по пътя към теб няма да ме изплашат никакви трудности и опасности, ще ги преодолея! Обичам те!!!
п.с. Ще дойда неделя, ако не вали дъжд".