Червената шапчица, по Йордан Радичков
- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
- Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина "Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: "Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница". Да рече тъй и да си иде.
Старият бик пред пенсия. Стопанинът доволен от неговата работа, докарал едно младо биче да поебава кравите, а оставил старият да си изживява годините в стадото, вместо, както е практиката, да го изпрати в кланницата. Младият влезъл в длъжност, поебава наред, умора няма. Старият пасе, разхожда се из ливадите, току почне да пръхти, да рие земята с копито, да хвърля къчове.
Стопанинът отива при него и го успокоява:
-Ти си вече стар, не се опитвай да правиш секс, паси си спокойно, това младото ще върши грубата работа, а аз ти обещавам, че до края на дните ти ще се грижа за теб прекрасно!
-Благодаря стопанино, ама тоя малкият, както ги е подкарал кравичките, аз нарочно правя тези демонстрации, да не вземе нещо да ме обърка...