Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение.
На следващия ден Марийка става и чете:
- Вчера скочих във водата и си намокрих колената.
- Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо.
Иванчо става и чете:
- Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата.
- А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката.
- Ами малко беше саламурата, госпожо.
Не се стремете към красотата, тя може да ви измами, не се стремете към богатството. Стремете се към някой, който ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да превърнете мрачната нощ в светъл ден.