Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно."
Една вечер един мъж бил на кръчма с приятели. Напил се, закаснял, забравил, че има жена и деца. Запознал се готино маце, свалял й звезди, убедил я да правят секс. Щастлив и доволен от това завоевание:
- ’Ща карам вкъщи - казал той и тръгнал да я води.
Пристигнали, качили си, отворил вратата, а насреща - жена му го чака. Обезумяла от гледката. Без да се притеснява от пламъците в очите й, той само й отговорил:
- Шшш.ттт... скъпа, сега ако си мой човк, ще кажеш, че си ми сестра.