Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Късно вечерта. Момиче си вървяло по тъмна улица. След нея стъпки. Тя тръгнала да бяга. Стъпките я настигнали и един мъж я сграбчил: - Сега ще те изнасиля ! - Не, не, моля ви, не ! - Няма „НЕ”! – Крещи насилникът. - Моля ви, не ме изнасилвайте, ще ви направя свирка... Насилникът поспрял за момент, помислил и се съгласил. Момичето му направило свирката. Изправило се и лапнало цигара като казало: - Дай огънче ! Мъжът бръкнар в джоба, извадил запалка и огънчето осветило лицата им... - Радке ?!?! - Татко ?!?! - Абе ти ‘що пушиш ма ?!?!!!!
Семейни 3,303 прегледа
Следващ →

Още вицове

Извадете ръцете изпод чиновете, защото започваме да четем сексуалната част от Библията! Пътува пиратски кораб през океана и изведнъж насреща му - френски галеон. Юнгата пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай ми червената риза, ще се бием. Нападат галеона, превземат го. На следващият ден насреща им - английска фрегата. Юнгата пак пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай червената риза и пак ще се бием. Пак се били и пак победили. Юнгата от любопитство попитал капитана: - Абе капитане, каква е тази червена риза, та винаги като я облечете побеждаваме? - Ами нося я за да повдигам духа на екипажа. Когато някой ме рани да не си личи, и вие да не се шашкате и да продължавате да се биете. Минало се още време, насреща им - Испанската Армада. Идва юнгата целия жълт от страх. Пита капитана: - Ка-ка-ка-кап-капитане, да нося ли-ли червената ри-риза? - Д-да, но първо ми дай кафявите панталони... Двама приятели се оплакват от жените си. Единият казва: - Така се скарах с жена си, че вече 6 години не съм я погледнал, нито съм й проговорил! Другият: - Това нищо не е! Аз още на сватбата така се скарах с жена си, че оттогава нито съм я погледнал, нито съм й проговорил. 15 години вече. - Я, стига - възразил първият - нали те знам, че имаш две деца, как така не си я погледнал. - От инат не съм я попитал от кого са!!! - обяснил той. Мъжете са като хубавото вино. В началото са гроздови зърна и е наша работа да ги смачкаме и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш. По принцип няма невъзможни неща, само едно: Не можеш да влезеш там от където си излязъл, но накрая пак в дупка влизаш...