Редник яде ябълка, разрязва я, вади семките и ги слага в джоба си. Старшината го вижда и пита защо.
Редникът:
- После ще купят от мен тези семки, повишават интелекта.
Старшината:
- Може ли и на мен да ми продадеш една?
- Запоявядай, два лева.
Старшината купува семката, изяжда я и казва:
- Но за два лева можеше да купя два килограма ябълки!
- Виждаш ли - веднага поумня!
- Да, наистина. Продай ми още малко!
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!