Той не беше мутра, просто носеше огромни златни ланци. Ама не защото беше някакъв позьор. Ланците му бяха много необходими. Когато колата му закъсаше на някоя софийска улица в снега, той ги сваляше от врата си и ги поставяше на гумите.
Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.