Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява:
- Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...
Посред нощ баба бута дядото:
- Абе откога не сме правили... нали се сещаш...
Правят го. След това бабата казва:
- Абе като беше млад, май не ти беше толкова дебел?
- Като бях млад, не можеше да ми се сгъва на две.