Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..
- Колега, как си позволявате да ме шляпате по задника! Ще взема да ви намаля заплатата, така да знаете!
- Няма да го направите, шефке, защото грозните жени с дебел задник имат добро сърце.