Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. “Рано е още, нека налапа хубаво” – мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. “А така, нека да я глътне..” мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи: - Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
Любими Герои 3,854 прегледа
Следващ →

Още вицове

Опитните гъбари събират гъби само по пътя обратно, давайки им възможност да пораснат още малко. Индианче към баща си: - Тате, тате! Аз защо нямам имена като останалите американчета - Джон, Майкъл, Бил и др...??? Бащата отговаря: - Че кво не му харесваш на "Кучи Гъз"?!?! Червената шапчица, Джоузеф Хелър - А пък на мен името ми е Вълк Вълк Вълк - интимно отвърна вълкът, - ти да не си медицинска сестра? - Не съм, но те каня при баба - отвърна тя загадъчно. - Ти си луда! - Защо да съм луда? - Защото не мога да дойда - пламенно отговори Вълк Вълк Вълк. - Защо? - Защото съм девствен! - Че какво общо има това с баба? - Никой не кани вълк при баба си при такова положение. - Аз те каня! Каня те у баба си! - Не, не мога да дойда. - Защо не? - Защото си луда. - Защо да съм луда? - Защото искаш да дойда при баба ти. Червената шапчица набръчка чело: - Не искаш да дойдеш, защото съм луда, а смяташ, че съм луда, защото искам да дойдеш, така ли? - Si. Двама приятели играят табла. По едно време единият се ядосва и удря с таблата по главата другаря си. За нещастие той умира. В съдът съдията го пита: - Защо уби приятеля си? - Ами играем си ние на табла и той хвърля заровете - дюшеш. Пак хвърля - пак дюшеш. Отново хвърля - отново дюшеш. За четвърти път хвърля - дюшеш… - Ами ти защо не го удари с таблата по главата? Чакали на една спирка трима човека. Единия от "Младост", втория от "Люлин", а третия от "Дружба". Минало доста време, и двамата от "Младост" и "Люлин" се заприказвали: - Леле, да знаеш, един път чаках на спирката автобус за "Младост" един час! - О-о-о. Ти нищо не знаеш. Аз един път чаках автобус за "Люлин" час и половина! Не разбрал за какво става въпрос, оня от "Дружба" им казал: - Е-е-е, айде стига сте се хвалили де. И на мен по някой път ми идва толкова бьрзо автобуса.