Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита:
- Кво става бе, що си ревнал?
- Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон....
- Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш!
- Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...
Цигански табор. Нощ. Цигането.
- Тате защо светят звездите.
- Не знам.
- Тате защо свети луната.
- Не знам.
- Тате защо духа вятарът.
- Не знам.
Циганка.
- Хайде стига сте говорили а спете.
- Нека пита ма. Нека пита - да знае.