Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
На един му подарили папагал. Скъп и красив. Но… много псувал. - И жена ти, и тъща ти, и тебе…трам-тарам-тарам! Мъжът го придумвал, покривал клетката, но никаква полза. Накрая натикал папагала в хладилника. Десет минути отвътре се чувал тропот, блъскане и псувни, и после - тишина. Мъжът отворил вратата, а папагалът тихо му казал: - Извинете, не бях прав, страшно се разкайвам, и жена ви, и тъща ви, и вие самият сте чудесни хора, разбрал съм погрешно, ИЗВИНЕТЕ! Мъжът, разчувстван: - Добре, на всеки се случва, забрави! Папагалът, още по-тихо: - Извинете, може ли едно въпросче? А КАКВО ВИ Е НАПРАВИЛА ТАЗИ КОКОШКА!?
Животни 2,741 прегледа
Следващ →

Още вицове

Млада жена в обятията на съпруга си: - Всичко, което ми подариш за Нова година, ще ми направи най-голямо удоволствие, мили, ако запазиш етикетите, за да мога да го сменя... - Девойче, защо носите чорапи на толкова едра мрежа? - За да не се хващат малки рибки... Катаджия спира кола, която е карала с превишена скорост, зад волана е млада блондинка. — Знаете ли защо ви спрях? – пита катаджията. Блондинката, кокетливо усмихвайки се: — Може ли да позная? Не сте женен? Спират един кораб за митническа проверка… Качва се митничаря и пита капитана на кораба: — Наркотици? — Да, ето, два килограма чист кокаин – отговаря капитана и показва пакет … Митничаря (учудено): — А оръжие? — Да – ето два калашника и един „Макаров“ … Митничарят (ядосан): — Ами валута? — Разбира се – отговаря капитана и вади едно куфарче долари. Митничарят (шашнат): — И всичко това е ваше? — Не – казва капитана – това е ваше, моето е в трюма … Генко ми разказа: "Купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от около 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се карам. Почнах с касиерката, после някакъв мениджър дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Тогава му казвам:"Хубаво, щом са прилични, изяжте ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага, без претенции". Той се съгласи. Изяжда две и вика - това е, толкова е дневната доза. А аз му обяснявам - каква дневна доза, яж ги всичките. Изяде и петте плесенясали мандарини, а се вижда, че му е гадно, но яде! - Юнак! А сега повикай управителя! Идва управителя: - Дайте ми нови мандарини, че вашият служител изяде моите! Трябваше да му видите погледа само, но той си го заслужи!"