Отиват американец, французин и българин на сафари в Африка. Вечерта се хвалят край огъня...
Американецът:
- Днес аз убих един слон и три антилопи.
Французинът:
- Аз - два жирафа и носорог.
Българинът:
- А пък аз само три носърчета.
- Е, какви са тия носърчета? - попитали останалите.
- Ами едни такива, как да ви ги опиша...
На следващата вечер край огъня...
Американецът:
- Днес ударих лъв и две зебри.
- Аз пък - леопард и антилопа, казал французинът.
Българинът отново се похвалил с няколко носърчета.
На третата вечер пак се хвалили, и когато българинът споменал за носърчетата, другите двама го попитали:
- Обясни ни сега какви са тия носърчета...
- Добре. Като си вървя из джунглата с пушката, изкачат от храстите едни такива черни, ръкомахат насреща ми и викат:
- Но, сър! Но, сър!
Едно момченце се родило сляпо.
Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.
Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.
Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.
След няколко дни майка му отишла при него и му казала:
- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.
Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.
Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден
като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.
Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,
но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:
- Мамо, аз пак нищо не виждам!
Майката:
- Честит първи април, сине!