- Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата.
- Да, така е.
- Не е ли много скучно? Всеки ден - едно и също...
- Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник.
- Извинявай, зетко, - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии с ятагани и кажат: "Зетко, опъвай бабата или ти режем главата!" Ти какво ще направиш?
- Ами, бабо, кво да правя, мил ми е живота.
- Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?