Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Починал един мъж. Погребението... Всички си тръгнали, останали само безутешната вдовица и някаква жена. Вдовицата я погледнала и попитала:
- Извинете, Вие коя сте? Не ви знам.
- Любовницата на мъжа ви.
- Не може да е имал любовница! Той беше прекрасен съпруг, всяка вечер си беще вкъщи навреме, цялата заплата до стотинката носеше вкъщи!
- На обяд и премията ни стигаше...