Четвъртък, 17 септември 2026 | Кърджали Слънчево 12°
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Иванчо и Марийка 3,967 прегледа
Следващ →

Още вицове

* - Аз съм екстрасенс. - Лъжеш, няма такива такива. - Но аз съм. - Да, бе! - Добре, намисли си едно число от едно до сто. - Намислила съм си. - Това е 35? - Невероятно... - Опитвам се обаче това да не променя живота ми. - Чакай, това е невероятно. - Да вървим, забрави какво съм ти казал. - Но... - Да вървим на кино. - Хм..хубаво. * - този трик проработва само в 1 процент от случаите, но когато се случи си струва :-) Съобщение към GSM операторите:- Не мога да си изкарам анал(огов)ния часовник... Не е важно дали казваш истината, важно е да си убедителен! Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година… Гостоприемство - изкуството да задържите госта така, че да не му попречите да си тръгне.