Петък, 18 септември 2026 | Кърджали Предимно ясно 26°
Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.
Любими Герои 3,706 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговарят тийнейджъри: - Вчера вечерта заковах невероятно маце! Прекарахме си страхотно! - Сигурно доста си се охарчил? - Напротив - само 10 импулса в минута по нощната тарифа. Адско отмъщение. Шофьор на маршрутка бе погребан на половин километър след мястото, където той искал. - Мамо, помниш ли онази китайска порцеланова ваза, която се предава по наследство от поколение на поколение в рода ни? - Разбира се, че я помня. Защо питаш?? - А, нищо. Просто моето поколение прекъсна тази традиция вчера... Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни? Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час - върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: - Не мога повече така! А той я пита: - В кой клас? - III-Б. Средната редица, последния чин. - Ясно, Иванчо. Ще те чука…