Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
- Здравей Атос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей Портос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей Арамис!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Атос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Портос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Арамис!
- Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
- Довиждане Атос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане Портос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане Арамис!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Атос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Портос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Арамис!
- Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види... Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили...
Генко си взел заплатата и върви към вкъщи. Изскочили едни мутри и го обрали. Прибрал се тъжен, направо не му се живее. Минали няколко дни, звъни се на вратата, а там същите мутри дето го били ограбили. Връщат му портфейла. Генко брои парите. Всичко си е там.
Тогава ги пита:
- Какво става?
Мутрите:
- Вземи си заплатата, че не сме спрели да се смеем, а един за малко да се напикае от смях.