Четвъртък, 27 август 2026
|
Кърджали
20°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Кърджали
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Една блондинка видяла, че изнасят дивана от офиса на шефа и попитала: - Извинете, шефе, да се чуствам ли уволнена?
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
Ако Чък Норис беше държава, единствения продукт, който щеше да изнася е Болка.
Любими Герои
03.10.2017
3,773 прегледа
Следващ →
Още вицове
В селско училище, преди много години, даскалът казва: - Сега, след като ви обясних действието изваждане, ето и една задача. Дадох на байчото 5 лв. да се почерпи, той си купил за 50 ст. кисели краставички и за 2 лв. - ракия. Колко пари са му останали? Кажи ти, Петров! - Два лева и петдесет стотинки. - Браво! И как се нарича това действие? - Напиване!
Шефът към нова служителка: - Тук ние много държим на чистотата. Изтрихте ли краката си в изтривалката пред вратата, преди да влезете? - Да, господине! - Тук ние много държим и на честността. Ние нямаме изтривалка!
Двама педали се побъркали от скука и решили да ги надървят и да се дуелират. По едно време единия се уморил и казал: - Ох, изморих се. Моля те убий ме?!
Преди мислех, че да си учиш уроците е най-лошото занимание в света. Жестоко съм се лъжел! Най-ужасното занимание е да помагаш с уроците на детето ти.
Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!