Вицет — Кърджали

Социализъм: да нахраним гладния с риба. Капитализъм, както ни го описват: да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица. Капитализъм, какъвто е наистина: не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладния да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата...

Политически 03.10.2017 3,985 прегледа

Следващ →

Още вицове

Срещат се Войчех Ярузелски с Рейгън (като ръководители на съответните страни). Рейгън води госта в центъра за управление и казва: - Виж каква техника имам. Натискам това копче и СССР излита във въздуха. Натискам второто - СССР и Източна Европа излитат във въздуха. Натискам третото - целият свят излита във въздуха, само САЩ остават. А Ярузелски му отговаря: - Моята леля през Втората световна война живееше във Варшава. Имаше три тоалетни: златна, бронзова и фаянсова. Но когато по улиците на Варшава се появиха руските танкове, тя се насра направо в коридора. - Ти защо си в пандиза? - Откраднах един камион! А ти? - Заради дреболия. Откраднах един диамант. Баща и момченцето му седят в къщи. Таткото чете вестник, детето гледа Дискавъри. По едно време: - Тате, тате, гледай какви крокодили дават! Бащата скача като попарен: - Крокодили ли каза? Тичай да купиш хляб, че майка ти ей сега се връща... Зима. По заледен път с мъка пълзи Запорожец. Зад него кара голям Мерцедес. Мутрите от Мерцедеса тръгнали да изпреварват Запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в Мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една дупка... Шофьора на Запорожеца слиза и на бегом отива при разбития Мерцедес, поглежда в дупката и пита: - Момчета, има ли някой жив? Отдолу абсолютна тишина. - Има ли живи, бе? Отново тишина. - Их, провървя ми! - с облекчение въздъхва човека. - Моят баща се хвали, че винаги е бил обгърнат с много топлина. - Политик ли е? - Не, пожарникар.