Комисията по досиетата ще бъде закрита, а дейността ѝ - прехвърлена към Държавна агенция „Архиви“. Опозицията, общественици и юристи се противопоставят на плана. Той обаче изглежда ще бъде осъществен.

В средата на годината правителството на Радев лансира идеята да премахне комисията със сложното име и абсурдната абревиатура КРДОПБГДСРСБНА, която съдържа голям масив от информация за общото ни минало. В мотивите към публикувания преди дни проект за държавен бюджет за 2027 управляващите са потвърдили това намерение, чието изпълнение - Законопроект за прехвърляне на дейността към Държавна агенция „Архиви“ - бе поето от вицепремиера Иво Христов.

Тук е важно да се направи едно уточнение: като идеолог и вносител на този законопроект Иво Христов е в личен конфликт на интереси.

Преди няколко години в качеството си на евродепутат, който съгласно Конституционния съд и съда в Страсбург е длъжен да търпи по-висока степен на прозрачност и публичност, Христов заведе дело срещу човек, който огласи, че баща му е бил висш офицер от военното разузнаване - факт, установен от Комисията, която той днес иска да закрие. В триинстанционен съдебен процес Иво Христов ясно заявява, че не харесва тази регламентация. „Законът забранява длъжностни лица да действат в конфликт на интереси, камо ли да се занимават със законодателна инициатива“, казва пред ДВ адвокат Александър Кашъмов от „Програма Достъп до Информация“ (ПДИ).

Наистина ли нищо няма да се промени?

Какво ще се промени, след като „нищо не се променя“, е въпрос с много неизвестни. Защото дяволът е в детайлите.

Твърдението, че това е „излишно раздувана тема“, че става дума за обикновена административна реформа, че „гражданите ще отиват на същото място, ще подават същите документи“, че и занапред ще бъдат огласявани хора с досиета, просто се сменя адресът, иначе всичко си остава същото, само че „под шапката на Архивите“, е напълно невярно - заяви пред ДВ депутатът от ДБ Мартин Димитров и подчерта: „Единствената причина е, че ПБ иска поетапно закриване на Комисията по досиетата. Обстоятелството, че 4 опозиционни групи  - ДБ, ПП, ГЕРБ и ДПС, подкрепят запазването на Комисията по досиетата, е важен успех, за да разбере правителството, че няма да позволим такова посегателство върху свободата на словото и свободата на огласяване на истината. Хората трябва да знаят кой кой е и какво е правил. Комунистическите служби бяха силно репресивни и е важно това да се помни, за да не се повтори.”

Предвиденото дигитализиране на архивите не е описано в подробности в законопроекта за закриването на Комисията по досиетата., Снимка: BGNES

Такава е и реакцията на обществениците, които излязоха с внесена в МС позиция на над 1700 души, подписали петиция, към която продължават да се присъединяват активни граждани, както и на  деветима български евродепутати, които поставят акцент върху опасността от ликвидиране на независимостта на Комисията.

„Конституционният съд е казал преди близо 30 години, още през 1997-ма, че не може орган на изпълнителната власт да се занимава с тази дейност. Това, което предлагат днес, е противоконституционно. И се питам има ли юристи в това правителство“, казва адвокат Александър Кашъмов. Обстоятелството, че една независима институция, каквато е Комисията по досиетата, се прехвърля на орган на изпълнителната власт прави бъдещия екип зависим от властта.

Създава се комисия вътре в ДА „Архиви“, която не е ясно дали ще работи по прозрачни процедури. Няма как обществото да знае например какъв е дневният ред, води ли се стенографски протокол от заседанията и пр. Да не говорим, че ръководителят ще бъде в йерархична зависимост от изпълнителната власт и вече няма да е член на независим орган.

„Предпоставки за разбъркване, унищожаване, криене"

Един от най-често повтаряните аргументи на идеолозите на този проект е финансов - ще бъдат спестени средства в момент, в който държавата се чуди как да защити своя проектобюджет. Как обаче ще стане това, след като не се вижда въпросните икономии да имат отражение върху държавния бюджет и след като предстои дигитализация на архива, за да може - пак по думите на Иво Христов, „с един клик“ всеки да получи достъп до него.

Дигитализирането на един архив - част от който вероятно не е в добро физическо състояние - това са стари хартиени носители, не е елементарен процес. Преди да се стигне до сканиране, има ред дейности като описване, подреждане, създаване на архивни единици, проверка дали листата отговарят на посочените в описа, вадено ли е нещо, или не. Всичко това следва да намери отражение в протокол, за да е ясно дали всички документи са налични и да се констатира какво липсва, ако има липси. За да се съхрани целостта и обемът на тези документи, това трябва да бъде направено, преди да се пристъпи към дигитализиране. Предстои огромна работа, за която е необходим голям и подготвен екип и която изисква много средства и време. Това не е предвидено в предложените законодателни изменения. Не е предвидено и как ще бъде запазена сегашната страница, която съдържа цялата достъпна информация.
Адвокат Кашъмов напомня, че всяко местене на този архив, „който с толкова труд бе събиран в продължение на 10-15 години от службите, които не желаеха да го предоставят, създава предпоставки за ново разбъркване, унищожаване, криене“. Няма елемент на преходност, която да уреди как точно би станало едно такова прехвърляне.

Връзката с миналото 

Защо „демократичната общност“ се развълнува толкова много от проекта за закриване на Комисията по досиетата, ако - както твърди Иво Христов, (който предложи да пенсионираме понятието „демократична общност“), нищо няма да се промени? Защото става дума за един символен механизъм за осветяване на миналото, свързано с репресивния апарат на някогашната комунистическа партия.

Да не забравяме, че символните механизми са силно въздействащи в едно общество, което все още не може да преодолее травмите от миналото. А точно за миналото става дума.

Отказът на свободен достъп до папките, които съхраняват неговите тайни, ще продължи да поддържа разломите в българската публичност. Дори да намаляват активните ползватели на читалнята на ул. „Врабча“ в София - един от аргументите за закриването на Комисията, самият факт, че тя е отворена, намалява груповата тревожност от манипулиране на историята и онази разпространена подозрителност към произхода на „авторитетите“, към тяхната понякога неясна еволюция и възможни зависимости.

Срокът за обществено обсъждане на този законопроект вече приключи.

Еми Барух