Метамизолът е обезболяващо и понижаващо температурата лекарство от групата на пиразолоните, познато в България най-вече като Аналгин. Най-сериозната нежелана реакция на метамизола е агранулоцитозата. Тя представлява тежка форма на неутропения (намаляване на броя на неутрофилите в кръвта), при която броят им спада под 500 в един микролитър. Неутрофилите са най-многобройните бели кръвни клетки и осигуряват първата защита срещу бактериалните инфекции.

Агранулоцитозата след прием на метамизол е рядка, но може да настъпи внезапно. Първите ѝ признаци са висока температура и болки в гърлото, а Аналгин често се приема за облекчаване на същите оплаквания. Понижаването на температурата може да прикрие началните симптоми и да забави откриването на нежеланата реакция. Тя може да се развие дори при предишен прием на метамизол без усложнения.

Защо агранулоцитозата може да се развие при повторен прием на Аналгин?

Неутрофилите се образуват непрекъснато в костния мозък и циркулират в кръвта от няколко часа до около денонощие. За поддържането на нормалния им брой е необходимо постоянно образуване на нови клетки. Според една от хипотезите някои продукти от разграждането на метамизола могат да предизвикат имунна реакция срещу неутрофилите. При нея се образуват антитела, които в присъствието на тези вещества се свързват с клетките и предизвикват разрушаването им. В резултат броят на неутрофилите в кръвта може да спадне рязко.

При силно намален брой неутрофили защитата на организма срещу бактериите, които нормално присъстват по лигавиците, отслабва. Това създава условия за развитие на болезнени възпаления и язви в устата и гърлото, придружени от висока температура и втрисане. В тежките случаи инфекцията може да се разпространи и да доведе до сепсис.

Образуването на антитела срещу неутрофилите може да обясни и защо агранулоцитозата понякога настъпва по-бързо при повторен прием на метамизол. Възможно е при предишно лечение да са се образували такива антитела, без да се е развила агранулоцитоза. При следващ прием те могат да предизвикат по-бързо разрушаване на неутрофилите. Реакцията не зависи от приетата доза и може да настъпи както по време на лечението, така и скоро след спирането му.

Лабораторни изследвания върху клетъчни култури показват, че метамизолът може да предизвика агранулоцитоза и чрез пряко увреждане на клетките в костния мозък, от които се образуват неутрофилите. Установено е, че 4-метиламиноантипиринът, един от основните продукти от разграждането на лекарството, може да увреди тези клетки в присъствието на хемин (вещество, производно на хема, който влиза в състава на хемоглобина). Все още не е установено доколко този механизъм допринася за развитието на агранулоцитоза при лечение с метамизол.

В проучване в швейцарска болница са анализирани 86 случая на намаляване на белите кръвни клетки при прием на метамизол. Резултатите са сравнени с данните на 258 души, приемали лекарството без подобно усложнение. Установени са два възможни рискови фактора за развитие на левкопения при лечение с метамизол. Предишни случаи на намален брой бели кръвни клетки са свързани с около четирикратно по-висок риск от левкопения при прием на лекарството, а алергията към пеницилин – с около два пъти и половина по-висок риск от същото усложнение. Проучването обхваща както леките, така и тежките случаи на намаляване на белите кръвни клетки.

Кои признаци на агранулоцитоза след прием на Аналгин налагат незабавна медицинска помощ?

Според Европейската агенция по лекарствата при поява на симптоми, които може да са признак на агранулоцитоза, приемът на метамизол се спира незабавно и се търси спешна медицинска помощ. Такива симптоми са:

• Висока температура и втрисане;
• Болки в гърлото;
• Болезнени рани по лигавицата на устата, носа и гърлото;
• Болезнени рани в областта на половите органи или ануса.

Метамизолът понижава температурата и така може да прикрие един от първите симптоми на агранулоцитоза. Това затруднява ранното ѝ откриване. При едновременен прием на Аналгин и антибиотик част от симптомите на инфекцията също може да останат незабелязани.

При съмнение за агранулоцитоза незабавно се назначава пълна кръвна картина с диференциално броене на белите кръвни клетки, за да се установи броят на неутрофилите. Приемът на метамизол се прекратява, без да се изчакват резултатите. При потвърдена агранулоцитоза и признаци на инфекция се започва незабавно лечение с широкоспектърни антибиотици. При тежки случаи може да се приложи и гранулоцитен колониестимулиращ фактор (G-CSF), който стимулира образуването на неутрофили в костния мозък.

Аналгинът не е разрешен за употреба в редица държави, сред които САЩ и Великобритания, заради опасенията от тежки нежелани реакции, включително агранулоцитоза. В други страни, включително България и Германия, метамизолът продължава да се използва.

Какви са новите препоръки от 2024 г. за безопасния прием на Аналгин?

През юни 2024 г. Европейската агенция по лекарствата започна нова оценка на безопасността на метамизола по искане на финландската лекарствена агенция. Причината бяха продължаващите съобщения за агранулоцитоза след прием на лекарството във Финландия. Препоръките бяха одобрени на 18 септември 2024 г., а на 22 ноември Европейската комисия прие задължително решение за прилагането им в Европейския съюз.

Основните препоръки за безопасната употреба на метамизол са:

• Метамизол не трябва да се приема при предишна агранулоцитоза, причинена от него или от сродни лекарства, както и при нарушена функция на костния мозък или заболявания, засягащи образуването на кръвни клетки;
• Не се препоръчва редовно изследване на кръвната картина само за проследяване на лечението, тъй като няма доказателства, че то помага за ранното откриване на агранулоцитоза;
• При потвърдена агранулоцитоза, причинена от метамизол, лекарството не трябва да се приема повече.
• След прегледа на наличните данни Европейската агенция по лекарствата заключи, че ползите от метамизола продължават да надвишават рисковете при спазване на препоръките за безопасна употреба.

Систематичен преглед от 2025 г. обобщава данните от 14 наблюдателни проучвания и 2244 съобщения за агранулоцитоза след прием на метамизол, подадени в европейската база данни за нежелани лекарствени реакции през периода 2003–2024 г. В 203 от съобщенията е посочен летален изход. Данните показват колко тежки могат да бъдат последствията от агранулоцитозата, макар че честотата на усложнението остава трудно определима поради значителните разминавания между отделните проучвания.

Предишният прием на метамизол без нежелани реакции не гарантира безопасността при следващо лечение. Агранулоцитоза може да настъпи и при краткотрайна употреба. Метамизол се съдържа и в комбинирани лекарствени продукти, затова е важно да се проверява съставът им в листовката.