Оценката за изборите в прокуратурата не е еднозначна, а тепърва предстои да избират съдиите, следователите и парламентът

Докато вниманието на обществото е насочено към президентските избори, в държавата тече и още един вот, който никак не е маловажен. В момента се избират членовете на следващия Висш съдебен съвет. Те ще заемат местата на съвет, чийто мандат свърши през 2022 г., но остана да действа и досега, тъй като нямаше парламентарно съгласие за избор на политическата квота в него.

Дотук минаха изборите в прокуратурата и бяха селектирани първите четирима от новите членове. За разлика от изборите за президент, в тези активността беше безпрецедентно висока. Друг е въпросът доколко в това трябва да се търси доказателство за контролиран вот или да се разглежда като порив на прокурорите за промяна. Инициатива „Правосъдие за всеки“ дори сезира Висшият съдебен съвет, че кандидатите не са били поставени при равни условия, когато са организирали срещите си по места. И местните шефове са

помагали на едни и са затруднявали други.

Единственото, което направи Прокурорската колегия на ВСС с този сигнал, беше да го препрати на шефовете в прокуратурата „за запознаване“. Велико.

Утре започва и Общото събрание на съдиите по темата, което ще продължи другата събота (и евентуално неделя) със същинския вот. След това е ред на следователите. Паралелно, другата седмица започва изслушването на номинираните от депутатите. Техният избор е на 19 ноември. Така, ако всичко върви по план, на 20 ноември трябва да има подновен състав на съвета. 

Към него ще има огромни очаквания да внесе нормалност в системата и да прекъсне традициите на непотизъм и съмнителни влияния в съвета. Деградацията на действащия сега състав е толкова огромна, че изобщо няма да е трудно на новите да изглеждат нормални. Поне в началото.

Чуват се и опасения, че има вероятност парламентът да не стигне до избор. Тъй като за него трябва квалифицирано мнозинство от 2/3, обикновеното мнозинство на „Прогресивна България“ не е достатъчно. Няма да се мине без договорки. А това отваря широко вратата в съвета да попаднат хора, чието място изобщо не е там. Които през годините не са защитавали с публична позиция независимостта на съдебната власт, които по една или друга причина са били любимци на силните на деня и дължат кариерата си на това. Такива кандидати има. А щом са издигнати от ПБ, това показва или дълбоко непознаване на подмолните процеси, които текат в системата от десетилетия, или напротив - заявка за овладяването им. Много скоро ще видим.

Кого избраха прокурорите

Неуспял кандидат за европрокурор, бунтар срещу статуквото на Борислав Сарафов, бивш шеф на апелативната спецпрокуратура и някогашна заместничка на Иван Гешев. Или поименно - Пламен Петков от Софийската районна прокуратура, Ивайло Илиев от Окръжната прокуратура в Кюстендил, Ивайло Ангелов от Софийската апелативна прокуратура и Красимира Филипова от Върховната касационна прокуратура.

Най-голям вот концентрира Пламен Петков - 556 гласа. Той беше зам.-шеф на Софийската районна прокуратура. Независимото сдружение на българските прокурори направи разрез на вота, от който се вижда, че повече от 1/4 от гласовете за Петков идват от Софийската районна прокуратура и военните прокуратури. Друг голям източник на гласове за него е Софийската градска прокуратура и Върховната касационна прокуратура.

През март 2024 г. Петков беше изслушан от ВСС около скандала с мрежите на убития съдебен брокер Мартин Божанов - Нотариуса. Той потвърди, че Божанов е присъствал на коледното парти на Софийската районна прокуратура в Банско през 2021 г. Заедно с него е бил и адвокат Велимир Атанасов. Отрече обаче да го е завел, каквито разкази се носят из средите на прокуратурата. По случая със сигурност има и показания на други магистрати, разпитани в хода на разследвания. Те обаче едва ли някога ще станат достояние на публиката.

Ивайло Илиев е част от новото прокурорско сдружение, което събра бунтарите срещу статуквото в системата в края на времето на Борислав Сарафов начело на държавното обвинение. Той взе 496 гласа. Илиев беше сред прокурорите, които защитиха бившия председател на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов след разказа му за административния тормоз и страха в прокуратурата. По това време беше немислимо 15 прокурори да застават с имената си под критична позиция.

Ивайло Ангелов на първия тур беше пети с 327 гласа и оставаше под чертата. Но на балотажа размести вота и успя да се придвижи до третото място с 491 гласа. Той е бивш следовател от националното следствие, както и бивш шеф на апелативната спецпрокуратура. Той беше избран да оглави това звено през ноември 2021 г., когато вече беше ясно, че се отива към закриването му, и пламенно го защитаваше. Най-силните извънстолични източници за неговите гласове са Варна и Пловдив. Любопитното е, че в тези две секции той получава почти същата подкрепа като Петков.

Красимира Филипова, която взе 442 гласа, беше зам. главен прокурор на Иван Гешев. В момента тя е прокурор във Върховната касационна прокуратура. Въпреки че беше част от екипа на Гешев, Филипова се ползва с авторитет сред редовите прокурори. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. При нея градската и върховната прокуратура осигуряват близо една четвърт от цялата ѝ подкрепа. Филипова определя периода си на зам. главен прокурор като възможност да работи за прокуратурата. 

Адвокат Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“ коментира пред „Сега“, че на пръв поглед прокурорите са се справили с избора. А избраната прокурорска квота не изглежда така монолитна, както настоящата. Тя действа изключително според дневния ред на главния прокурор, често без никакви обсъждания и без никакъв свян от скандали. Според „имаме от всеки лагер по някого“. Георгиев обаче е категоричен, че има превес на статуквото. „Това е израз на принципното настроение в съдебната власт, на вътрешната съпротива срещу промените“, посочи той. Все пак отчита избора на Илиев като пробив, защото той е от „един от малкото прокурори, които имат публична позиция, и каза неща, които друг преди него не беше казвал“.

Георгиев е с резерви към Филипова, заради

миналото ѝ на заместник на Гешев.

„Като човек може да е окачествявана като добър професионалист, познавач на материята, технократ, организатор, но що се отнася до позиции, не очаквам нищо различно“, коментира той. Според него, тя не е справила, когато е имала поводи да направи нещо за издигане на престижа на прокуратурата.

Колкото до голямата подкрепа за Петков, Георгиев допуска, че „на тези избори е играл списъкът“ - раздават се списъци с имена, които да бъдат подкрепени. И според Георги Балков, председател на новото прокурорско сдружение, на изборите е имало контролиран вот, концентриран основно в София и някои ключови прокуратури. Това е част от вътрешното влияние, което може да се упражнява в системата и заради което имаше идеи да се гласува централизирано, само на едно място. „Анонимността е един от крепителите на свободно изразения вот“, припомни Георгиев. Все пак той не изключва подкрепата за Петков да е реакция и на онази част на прокурорите, които не желаят нещо да се промяна в работата на държавното обвинение.

„Организираният натиск беше видим:

компроматни публикации, слухове, сигнали до Министерството на правосъдието от анонимен кандидат срещу неназован опонент, за които и до днес няма последваща информация. Множество административни ръководители събираха номинации и агитираха за едни кандидати и срещу други. При срещите се създаваха организационни пречки за едни и предимства за други“, разказа Балков. Според него поведението на шефовете по време на кампанията заслужава сериозно внимание. Тук е същественият проблем: служебната власт се използва за влияние върху избора на органа, който впоследствие ще решава кадровите въпроси на същите ръководители.

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българският институт за правни инициативи, коментира, че настроенията сред прокурорите след избора на четиримата им представители във ВСС са много различни - от пълно отчаяние до умерен оптимизъм. „Има такива, които смятат, че резултатът е 4:0 за статуквото, и други, според които той е 2:2. Аз съм по-склонна да се съглася с последните и също да изразя умерен оптимизъм“, посочи тя. Според нея високата избирателна активност показва желание за промяна. „Сред прокурорите има натрупано огромно напрежение, стигащо почти до усещане за безсилие, и съм убедена, че вътре в системата ще се търсят начини това да се преодолее“, каза още тя. И допълни, че е много важно и кого ще избере парламентът за Прокурорската колегия на съвета. „Сред кандидатите там има такива, които са с доказано желание за реформиране на прокуратурата, и се надявам изборът на депутатите да се спре на тях“, посочи тя. 

„Резултатът показва едновременно силно желание за самостоятелност и устойчиво влияние на зависимостите“, смята и Балков. Според него има основание да се очаква различен ВСС, но промяната предстои да бъде извоювана с решения.

Много скоро ще разберем промяна или още от същото ще ни поднесе ВСС.