ЕДНА ВЕЧЕР ЗА КЪРДЖАЛИ. ЗА ПАМЕТТА. И ЗА НАС, КЪРДЖАЛИЙЦИТЕ.

На 22 октомври, от 18:00 часа, аз и моята съпруга Веси ще ви очакваме пред паметника на генерал Васил Делов в Кърджали.

Да, празникът на града ни е на 21 октомври. Но ние умишлено избрахме следващия ден.

Защото не искаме тържество. Не искаме фанфари, речи и шум. Искаме нещо много по-обикновено. Да си поговорим за Кърджали. Тихо. Човешки. Като съграждани.

Ще започнем от паметника на генерал Васил Делов, героя от Балканската война, с чието име е свързано освобождението на Кърджали.

Ще спрем пред паметника на родопския славей Кадрие Лятифова. Ще си припомним и капитан Георги Георгиев – първия българин, обиколил света сам с яхта. Един кърджалиец, чието име е познато далеч отвъд България.

Ще застанем и пред творбата „Майка България“, оставена ни от големия художник Георги Трифонов върху сградата на полицията в центъра на града.

А после искам да ви разкажа за три жени. Три забележителни жени, за които имам усещането, че знаем твърде малко.

Станка Димитрова – създателката на художествената галерия, която днес носи нейното име.

Кирилка Димитрова - директор , който оставя следа в библиотечното дело в Кърджали.

Кера Милушева – жената, която в трудни времена е направила толкова много, за да стигне книгата до хората.

Три жени, които не са завладявали територии, не са водили армии, но са оставили нещо огромно – духовността на един град.

Ще продължим към паметника на Димитър Маджаров – спасителя на хиляди тракийски бежанци през кървавата 1913 година, прекарал последните години от живота си в Кърджали.

И ще завършим при капитан Петко войвода – закрилника на Родопите.

Там ще приключи нашата разходка. Но не непременно и нашата вечер.

Защото си мисля нещо друго.

Колко често ние, кърджалийците, намираме време просто да седнем заедно? Без да спорим кой е по-важен, кой какъв е, кой откъде идва и кой какво мисли?

Да седнем на чаша вино и да си поговорим за нашия град. За миналото му. За хората му. За Източните Родопи. За живота. А защо не и просто да се опознаем?

Аз и Веси така или иначе смятаме да завършим вечерта на по чаша вино. Ако искате, присъединете се към нас! Мястото още не сме избрали, но това е най-малкият проблем.

И да уточня с усмивка – ние черпим с беседата, не с виното!

Имам само една молба.

Ако желаете да дойдете на разходката, напишете го в коментар. А ако искате да продължим вечерта и на по чаша вино, отбележете и това. Така ще можем да се организираме по-добре.

В предишната публикация няколко души вече заявиха желание да бъдат с нас. Благодаря им!

Няма да има билети. Няма да има официалности. Няма да има специални гости. Защото за нас всеки кърджалиец, който обича града си, е специален гост.

22 октомври. 18:00 часа. Паметникът на генерал Васил Делов.

Аз и Веси ще бъдем там.

Искаме да ви подарим една вечер, посветена на паметта на Кърджали. А може би и да поставим началото на нещо хубаво – срещи между хора, които ги свързва любовта към един град.

Защото Кърджали не е само мястото, в което живеем. Кърджали са хората, които помним. И хората, с които споделяме днешния ден.

Заповядайте!

Георги и Веселина Кючукови