Китайската централна банка купува злато вече 23 поредни месеца, а вносът на ценния метал в страната достигна рекордни стойности. Тенденцията отразява стремежа на Пекин да намали зависимостта си от американския долар, както и търсенето на сигурно убежище от страна на китайските домакинства в условията на затруднена икономика, пише CNBC.

Народната банка на Китай е увеличила златните си резерви с около 23 тона през септември. Това е най-голямата месечна покупка от близо 3 години насам, показват данни на Държавната администрация за валутния обмен. Така централната банка продължава най-дългата си серия от покупки поне от 2015 г.

Китайските домакинства и компании също насочват средства към златото като защита срещу икономическата несигурност. През първите 8 месеца на 2026 г. страната е внесла над 1000 тона от метала на стойност рекордните 158,8 млрд. долара, сочат митническите данни. Това надхвърля значително вноса за цялата 2025 г., когато той е бил 886 тона за 96,5 млрд. долара.

Вносът на злато за потребителски цели също е достигнал рекорд през първите 8 месеца на тази година, посочва Аакаш Доши, ръководител на стратегията за златото в „Стейт Стрийт Инвестмънт Мениджмънт“. Според него увеличаващата се разлика между цените на златото на китайския вътрешен пазар и международните котировки показва, че търсенето се засилва преди зимния сезон.

Натрупването на злато става на фона на поевтиняването на метала. През септември цената му спадна с над 8% до около 4176 долара за тройунция, след като през януари достигна рекордните над 5500 долара.

Въпреки това Доши очаква цената да се повиши до диапазона от 4750 до 5500 долара за тройунция до края на първото тримесечие на 2027 г. Прогнозата му се основава на устойчивото търсене.

Основният мотив на Китай да увеличава златните си резерви е политически, смята Карстен Менке, анализатор в „Юлиус Бер“. По думите му става въпрос за използването на американския долар като инструмент за политически натиск и за желанието на Пекин да намали зависимостта си от американските държавни ценни книжа като резервен актив.

Замразяването на активите на руската централна банка от западните държави след руската инвазия в Украйна през 2022 г. показа, че резервите, държани в чужбина, могат да бъдат ограничени при геополитически конфликти. Златото, съхранявано в собствените трезори на дадена държава, не е изложено на същия риск.

Китай вече намалява вложенията си в американски държавни ценни книжа. През юли притежаваните от страната американски облигации са се свили до 618 млрд. долара — най-ниското равнище от 18 години, според данни на Министерството на финансите на САЩ. Така Пекин продължава да диверсифицира валутните си резерви, като разпределя активите си между различни инструменти.

Търсенето на злато в Китай се подхранва и от репутацията му на сигурен актив. Притеснени от несигурните икономически перспективи, потребителите купуват златни бижута, кюлчета и монети. Възможностите за алтернативни инвестиции са ограничени. Имотният пазар, който дълго време беше основният начин китайските домакинства да съхраняват богатството си, продължава да изпитва затруднения. Борсовият индекс Си Ес Ай 300 е загубил около 8% от стойността си от началото на годината, докато американският индекс Ес енд Пи 500 е нараснал с 13%.

Доходността от банкови депозити и облигации също е намаляла на фона на слабия интерес към кредитирането. Доходността по едногодишните китайски държавни облигации е спаднала до около 1,2% при приблизително 4,46% в САЩ. „Алтернативните разходи за държане на злато в Китай също са много по-ниски, отколкото на много западни пазари“, коментира Оле Хансен, ръководител на стратегията за суровините в „Саксо Банк“.

Допълнителен стимул за покупките е планът на Пекин да развие по-дълбок и ликвиден вътрешен пазар на злато. Това налага и попълване на наличностите, посочва Менке. По негова оценка до края на август централната банка е купила около 190 тона злато през тази година, като в количеството се включват и приблизително 110 тона, за които не е имало официално оповестяване.

Покупките от Китай помагат на златото да устои на натиска, който иначе би могъл да доведе до по-сериозен спад в цената. По-високата доходност по американските облигации ограничава интереса към златото, което не носи лихва. Обикновено поскъпването на лихвените инструменти прави държането на злато по-малко привлекателно. „Покупките от Китай се превърнаха във важен структурен фактор за подкрепа на цените на златото“, коментира Ева Манти, стратег по суровините в Ай Ен Джи Банк. По думите ѝ централните банки купуват злато с дългосрочна перспектива и са много по-малко чувствителни към ценовите колебания от индивидуалните инвеститори.

Менке също отбелязва, че цената на златото се е задържала над летните си равнища въпреки по-рязкото повишение на очакванията за лихвите и на доходността по облигациите. Федералният резерв на САЩ е дал сигнали, че през 2026 г. може да последва ново увеличение на лихвите. Китай е петата страна в света по размер на златните резерви. Към август те възлизат на 2387 тона, според Световния съвет по златото — по-малко от една трета от количеството, притежавано от САЩ.

Възстановяване на доверието в китайския имотен пазар и в местните акции може да намали интереса към златото, смята Хансен. Подобен ефект биха имали отслабване на юана, което прави метала по-скъп за китайските купувачи, или повишаване на лихвите, което би направило банковите депозити по-привлекателни.

По-съществена промяна би настъпила, ако централните банки по света загубят интерес към диверсифицирането на резервите си или ако геополитическото напрежение отслабне. Според Хансен обаче „нито едно от двете не изглежда особено вероятно в близко бъдеще“.