В събота България посрещна тленните останки на цар Самуил. Хиляди хора се събраха в София, за да посрещнат владетеля, чието име е останало в българската история. Зад тържественото връщане на останките обаче стои една сделка, чиито подробности все още не са напълно известни.

От едната страна са тленните останки на цар Самуил, на Гавриил Радомир, на Иван Владислав. От другата са десетки реликви, предадени на Гърция от България. А между тях стоят няколко въпроса, на които няма отговори пише Свободна точка.

В събота останките на цар Самуил бяха посрещнати от хиляди хора в София, където саркофагът му беше положен в храма „Света София“.

В замяна България предостави 48 реликви на Гърция. Все още няма публикуван списък кои точно са реликвите. Не е изцяло ясно и какъв точно е статутът им.

Размяната е резултат от дългогодишни преговори между Гърция и България. Тя е в изпълнение на Меморандума за разбирателство, подписан на 29 септември от министрите на културата на двете страни Лина Мендони и Евтим Милошев. Съдържанието на този меморандум не е публично известно.

Временно или завинаги

Още преди пристигането на тленните останки на цар Самуил в България министърът на образованието проф. Георги Вълчев определи споразумението между двете държави като „меморандум за взаимен депозит на културни ценности“.

„Тоест българската държава, както и гръцката държава, показват добра воля, без да се отказват от владението над тези ценности. Когато има доверие, те могат да бъдат депозирани на взаимна основа“, каза той пред БНТ.

Според това изказване нито едната, нито другата държава се е отказала от собствеността си над предадените ценности.

В случая на гръцките предмети това звучи така – предметите не са отписани от Националния исторически музей (НИМ) и са дадени за „послужване“. Това казва пред БТА доц. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ.

По нейни думи режимът, при който предметите са предадени, означава, че те не са дарени или прехвърлени като собственост. Те са предоставени, за да могат да бъдат изложени и видими за посетителите в Гърция. Предоставянето по принцип е обвързано със срок. Доц. д-р Неделчева обаче казва, че в случая такъв няма.

Свободна точка се опита да се свърже с представител на Националния исторически музей по този въпрос, откъдето казаха, че биха имали възможност да коментират темата през месец ноември.

До публикуването на този текст министерствата на културата на Гърция и България също не отговориха на въпроси за статута на разменените предмети и тленни останки.

Кои са предметите

До 3 октомври беше пазено в тайна кои точно са предметите, които ще бъдат предадени на Гърция, заради клауза за конфиденциалност, записана в меморандума.

Свободна точка поиска списък с предметите от Министерствата на културата на Гърция и България, но не получи отговор до публикуването на този текст.

От снимките и от изказванията на специалисти по въпроса става ясно, че предметите са основно църковна утвар, мощехранителници, обкови на евангелия. Сред върнатите предмети има икони, кръстове, църковни одежди, ценни корици, рамки за евангелия, епископски трон, дарохранителници, рипиди, както и врата, свързана с един от манастирите, от които произхождат предметите.

БНТ, БТА и гръцки издания публикуваха снимки на част от предадените предмети.

От изказване на премиера на Гърция Кириакос Мицотакис стана ясно, че предметите са свързани с манастирите „Света Богородица Икосифиниса“, „Свети Йоан Предтеча“ в Серес, както и с Митрополията на Серес и Нигрита.

Предоставените предмети са 53 с 48 инвентарни номера. Разликата в числата идва от това, че под един инвентарен номер могат да бъдат заведени повече от един предмет.

По думите на доц. Неделчева предметите са датирани в XVIII-XIX век и са с художествена и религиозна стойност. Гръцките медии също ги описват като „редки предмети с голяма историческа, духвна и сантиментална стойност“.

„Всеки един от предметите, които са предадени за послужване в Гърция, е с надпис на дарителя към кой манастир принадлежи и към кой манастир иска да дари въпросния предмет“, добавя тя.

Предметите са иззети и пренесени в България през 1917 г., по време на Първата световна война. Тогава, по думите на доц. Неделчева, българското правителство разпорежда на намиращите се в района войски да бъдат иззети предмети, свързани с българите, българската история и културно наследство, с цел да бъдат спасени.

Предметите ще бъдат изложени в Музея на византийската култура в Солун до 5 ноември, а след това ще бъдат доставени до местата, откъдето са взети. Същевременно Мицотакис каза, че „това е първият етап“ от още по-тясно сътрудничество между двете страни „за връщане на други предмети в Гърция и България“.