Крушата е плод със сравнително ниска енергийна плътност и добър източник на хранителни влакнини. Сладкият ѝ вкус се дължи предимно на съдържащите се в нея фруктоза, глюкоза и захароза, а ползата на специфичното съчетание на влакнини и биоактивни вещества, сред които фенолни киселини и флавоноиди. Ако трябва да сме честни, крушата не е от най-полезните представители на плодовете, за които може да се изреди списък от витамини, минерали и други вещества. Крушата може би е най-естественият десерт, който природата може да ни даде. 

Числото на крушата е 4. Всъщност, то изобразява спектъра на заслужаващия да се спомене хранителен профил: 

вода – фибри – флавоноиди – хлорогенова киселина.

Тоест крушата осигурява добра комбинация от вода, хранителни влакнини и растителни биоактивни вещества. В 100 g плод се съдържат около 84 g вода и 3,1 g влакнини, а сред характерните полифеноли са кверцетин, рутин, катехини и най-вече хлорогенова киселина. Тя притежава някои антиоксидантни свойства и се проучва за потенциалното благоприятно влияние върху обмяната на глюкозата и липидите. Иначе, в 100 g круша се съдържат около 57 kcal, 15 g въглехидрати.

Фибрите, известно е, че подпомагат нормалната функция на червата, но и допринасят за по-продължително усещане за ситост. По-важното е, че благоприятстват поддържането на здравословни нива на кръвната захар и холестерола.

В крушите присъстват както разтворими, така и неразтворими фибри. Сред разтворимите е пектинът, който се ферментира от микроорганизмите в дебелото черво. Неразтворимите влакнини увеличават обема на чревното съдържимо и подпомагат нормалната функция на храносмилателната система. Съвременните данни показват, че взаимодействието между влакнините, свързаните с тях растителни полифеноли и чревната микробиота е значително по-сложно от разграждането на отделни хранителни вещества4.

Особено богата на фенолни съединения е кората. Изследване на различни части на традиционни средиземноморски сортове круши установява по-високи концентрации на фенолни съединения в кората в сравнение с месестата част5. Това е една от причините крушата да се консумира необелена. 

Не бива да отхвърляме и някои по-предполагаеми ползи от крушите. При рандомизирано контролирано проучване с 40 души на 45–65 години с метаболитен синдром се установява, че при редовна консумация на две средно големи пресни круши дневно намалява пулсовото налягане – от 54 на 51 mmHg. Пулсовото налягане е разликата между систолното и диастолното кръвно налягане, а участниците са консумирали круши за целите на проучването в продължение на 3 месеца ежедневно. Любопитното е, че хапването им се е отразило благоприятно и на фигурата – намалява обиколката на талията, съотношението талия/ханш и концентрацията на лептин.

Лептинът е хормон, който се отделя основно от мастната тъкан. Той участва в регулирането на апетита, енергийния баланс и телесното тегло. При затлъстяване и метаболитен синдром нивата му често са повишени, тъй като се развива лептинова резистентност. Изследователите определят ефекта като умерено подобрение на показателите за кардиометаболитно здраве.6

Крушата, наред с ябълката, може да се окаже полезна и за мозъка. Метаанализ на 22 проучвания – 7 рандомизирани, 1 нерандомизирано и 14 проспективни наблюдателни – установява, че по-високата консумация на ябълки и/или круши е свързана с по-нисък риск от мозъчносъдови заболявания, сърдечносъдова смърт и диабет тип 2.7

Референции

1. Du K, Yuan F, Huo M, et al. Nutrients, bioactives, health-promoting effects, and related products of pears: Different varieties, growth stages and parts. J Funct Foods. 2025;129:106844. doi:10.1016/j.jff.2025.106844.

2. A critical review on pear fruit's polyphenols and its chlorogenic acid: Composition, bioavailability, and pharmacological potential. Food Biosci. 2025;68:106407. doi:10.1016/j.fbio.2025.106407.

3. U.S. Department of Agriculture. FoodData Central. Pears, raw. USDA Agricultural Research Service.

4. Pérez-Jiménez J, et al. Dietary fiber: Still alive. Food Chem. 2024;438:138076. doi:10.1016/j.foodchem.2023.138076.

5. Piluzza G, Campesi G, D'hallewin G, Molinu MG, Re GA, Sanna F, Sulas L. Antioxidants in fruit fractions of Mediterranean ancient pear cultivars. Molecules. 2023;28(8):3559. doi:10.3390/molecules28083559.

6. Navaei N, Pourafshar S, Akhavan NS, et al. Influence of daily fresh pear consumption on biomarkers of cardiometabolic health in middle-aged/older adults with metabolic syndrome: a randomized controlled trial. Food Funct. 2019;10(2):1062-1072. doi:10.1039/C8FO01890A
7. Gayer BA, Avendano EE, Edelson E, Nirmala N, Johnson EJ, Raman G. Effects of intake of apples, pears, or their products on cardiometabolic risk factors and clinical outcomes: a systematic review and meta-analysis. Current Developments in Nutrition. 2019;3(10):nzz109. doi:10.1093/cdn/nzz109